Уважаеми колеги и съратници,
Вие присъствате на първата по рода си европейска националистическа конференция, провеждана някога в България. Надявам се вече преди всеки Луковмарш да се провежда по една такава конференция в нашата страна. Първата европейска националистическа конференция въобще в Европа, обаче, се е провела в германския град Дрезден през ноемврий 1942 година, като на нея четат доклади общо 11 участници от седем европейски страни. Там има и българска връзка и тя се казва д-р Янко Янев – по него време преподавател по философия в Технише Хохшуле – Дрезден.
Кой всъщност е д-р Янев? Един младеж след края на Първата световна война отива да учи в Германия и защитава докторат при големия германски философ проф.Хайнрих Рикерт в Хайделбергския университет. 1924 година д-р Янко Янев се прибира в България, но не е добре приет от българските университетски масонски среди. Пише няколко книги за Хегел и Ницше, публикува често в списания като „Златорог” и „Мисъл”. През 1934-а д-р Янев е поканен от германското правителство да чете лекции в Берлинския университет. В разгара на Втората световна война се стига до идеята да се свика и проведе една европейска конференция на националистически настроени мислители, писатели и публицисти. Тази конференция се състои в Дрезден и д-р Янко Янев е неин домакин и организатор. Искам днес тук на това място да помена имената на тези достойни европейци, които участваха в Дрезденската конференция, тъй като те също са герои, макар и на Европейския културен фронт:
Д-р Ханс Бер (Германия);
Серафино Мазолини (Италия);
Проф. Кастро-Риал (Испания);
Проф.Вилхелм Циглер (Германия);
Проф. Херман Аал (Норвегия);
Ирьо фон Грьонхаген (Финландия);
Валтер Трьоге (Германия);
Д-р Янко Янев (България);
Алберто Марио Цирезе (Италия);
Кристиан Карп (Дания);
Проф. Хунке (Германия)
В по-ново време паметни остават двете Московски конференции (юни 2006 и юли 2007) под егидата на международното руско списание „Атеней” , на които си дадоха среща и четоха доклади такива знаменитости като Пиер Кребс (Германия), Пиер Виал (Франция), Владимир Авдеев (Русия), Дейвид Дюк (САЩ), Крис Роман (Фландрия) и много други националистически автори и идеолози.
Смисълът от провеждането на такива международни срещи е: да се изпитват идеологическите оръжия на национализма, да се създават външнополитически контакти и приятелства, да се набелязват мерки за решаване на проблеми, да се правят диагнози и предписания, които да бъдат внедрявани в действителния живот. Разбира се, винаги е нужен баланс и единство между размишление и практическо действие, защото едното не може без другото и никога не могат да бъдат ефективни, откъснати сами по себе си.
Що се отнася до нашите европейските работи — моята теза, която защитавам от години по конференции и с публикации, е че в основата на всички проблеми, пред които са изправени европейските народи стои онова продължително германо-руско противопоставяне, което се проточи във времето по протежението на целия ХХ век. Сблъсъкът между Германския Райх и СССР бе продължение на конфликта между Кайзерова Германия и Руското Царство през Първата световна война. Цялата западна и съветска историография след края на войната представяше един образ на тази уникална епоха в криви огледала, в чийто разкривен образ нямаше нищо разумно и единствената му цел бе да докара едно по-мащабно оглупяване на населението в така наречените «победени» държави, сред които бе и България. Днес в епохата на интернет и телекомите дирижирано оглупяване на широки слоеве от населението вече не е възможно и в това се състоят надеждите за скорошен обрат в хода на европейските работи.
Германия и Русия бяха врагове в продължение на две световни войни и това обслужи изцяло антиевропейски интереси и сили. Като краен резултат от това продължително германо-руско противопоставяне Европа се обезкърви и западна биологически. Тази биологическа немощ докарва след себе си миграцията на огромни цветнокожи маси в Западна Европа, докато в Източна Европа през последните десетилетия сме свидетели на стремително размножаване на цигани. Тази цветнокожа биомаса е враждебна на всякакви европейски ценности, но затова пък се обособява вече върху цели анклави от Европейската суша.
Д-р Янев в своите произведения неведнъж е предупреждавал, че единението на европейските народи няма да е никак лесна и приятна работа, но пък и за всички мислещи европейци вече е пределно ясно, че без изграждането на европейски националистически въоръжени сили, които да контролират положението в континентална Европа, противопоставянето ще продължи да ескалира и огнищата на междуетническо напрежение ще се разрастват все повече.
Прекрасният иначе френски писател и геополитик Жан Парвулеску (от румънски произход) малко прибързано възвести създаването на геополитическата ос Париж – Берлин – Москва преди десетина години, без да си дава сметка, че докато германци и руснаци не оправят отношенията помежду си, докато не е налице едно действително сближение и побратимяване между тези два големи расовоблизки народи, за никакви геополитически оси в Европа не може да става и дума!
Източноевропейските народи имат роля в този процес и тя е да съдействат и да спомагат за германо-руското побратимяване. Особено българите, които са съдбовно свързани, и с германци, и с руснаци.
На източноевропейските народи поначало им е чужда каквато и да е колониална политика и това донякъде в днешно време ги спаси от чуждорасови нашествия. Те продължават да живеят на принципа: „Свойто си не даваме, чуждото не щем”. Руският философ Анатоли Иванов дори предрече през 2006 година, че в ролята на Новата Астурия ще влезе някоя източноевропейска страна… Испанската Реконкиста навремето започна от областта Астурия, а на испанците помагаха рицари от различни части на Европа. Като източноевропейци имаме сериозни основания да считаме, че това пророчество е на път да се сбъдне. А коя ще е Новата Астурия, тепърва предстои да видим.
Искам да завърша със слогана на нашата организация Общество Дуло:
„За национално и социално освобождение на Европа!”
Благодаря.
Комментариев нет:
Отправить комментарий