«… Східнокарпатський регіон є західною, крайньою частиною Великого Євразійського Степу (Хінгано-Карпатського, довжиною біля 8000 км), який був ареною великих міграцій. Особливо давніх номадів Сходу. Наприкінці шляху їхніх західних переселень та військових вторгнень до Європи стояли Карпати. Вони відігравали роль «великої природної стіни» і водночас «воріт у Європу», де була побудована багатоешелонова система з «Довгих валів». Зокрема Римом і Болгарією, а потім поновленаранньодержавними утвореннями даного регіону… Через Східнокарпатський регіон проходили численні міграції також народів Європи – як із півночі, так і з півдня та заходу. Все це перетворювало тоді його на велику етнокультурну й етнополітичну контактну зону, яка в окремі кліматичні періоди характеризувалася значною густотою населення. У цю справді «благодатну землю»прагнули дійти й поселитися десятки давніх племен і народів з Європи та Азії. Окремі з них навіть зафіксовані історично в самих назвах Карпат, зокрема як гори Ріпейські, Певкінські, Бастарнські, Сарматські, Венедські, Угорські, Руські тощо. Загалом у Східнокарпатському регіоні давнє населення належало до чотирьох історико-географічних ареалів: Східносередземноморського, Центральноєвропейського, Східноєвропейського і Євразійського Степу Все це наклало відбиток на історичну долю його населення… Ця велика етнокультурна контактна зона вплинула і на надзвичайну різноманітність та своєрідність численних етнографічних груп населення регіону. Вони відображають як окремі давні, так і особливо пізньосередньовічні традиції, набуті в процесі цих переселенських і міграційних рухів…»
Уважаеми колеги и съратници,
Вие присъствате на първата по рода си европейска националистическа конференция, провеждана някога в България. Надявам се вече преди всеки Луковмарш да се провежда по една такава конференция в нашата страна. Първата европейска националистическа конференция въобще в Европа, обаче, се е провела в германския град Дрезден през ноемврий 1942 година, като на нея четат доклади общо 11 участници от седем европейски страни. Там има и българска връзка и тя се казва д-р Янко Янев – по него време преподавател по философия в Технише Хохшуле – Дрезден.
Кой всъщност е д-р Янев? Един младеж след края на Първата световна война отива да учи в Германия и защитава докторат при големия германски философ проф.Хайнрих Рикерт в Хайделбергския университет. 1924 година д-р Янко Янев се прибира в България, но не е добре приет от българските университетски масонски среди. Пише няколко книги за Хегел и Ницше, публикува често в списания като „Златорог” и „Мисъл”. През 1934-а д-р Янев е поканен от германското правителство да чете лекции в Берлинския университет. В разгара на Втората световна война се стига до идеята да се свика и проведе една европейска конференция на националистически настроени мислители, писатели и публицисти. Тази конференция се състои в Дрезден и д-р Янко Янев е неин домакин и организатор. Искам днес тук на това място да помена имената на тези достойни европейци, които участваха в Дрезденската конференция, тъй като те също са герои, макар и на Европейския културен фронт:
Д-р Ханс Бер (Германия);
Серафино Мазолини (Италия);
Проф. Кастро-Риал (Испания);
Проф.Вилхелм Циглер (Германия);
Проф. Херман Аал (Норвегия);
Ирьо фон Грьонхаген (Финландия);
Валтер Трьоге (Германия);
Д-р Янко Янев (България);
Алберто Марио Цирезе (Италия);
Кристиан Карп (Дания);
Проф. Хунке (Германия)
В по-ново време паметни остават двете Московски конференции (юни 2006 и юли 2007) под егидата на международното руско списание „Атеней” , на които си дадоха среща и четоха доклади такива знаменитости като Пиер Кребс (Германия), Пиер Виал (Франция), Владимир Авдеев (Русия), Дейвид Дюк (САЩ), Крис Роман (Фландрия) и много други националистически автори и идеолози.
Смисълът от провеждането на такива международни срещи е: да се изпитват идеологическите оръжия на национализма, да се създават външнополитически контакти и приятелства, да се набелязват мерки за решаване на проблеми, да се правят диагнози и предписания, които да бъдат внедрявани в действителния живот. Разбира се, винаги е нужен баланс и единство между размишление и практическо действие, защото едното не може без другото и никога не могат да бъдат ефективни, откъснати сами по себе си.
Що се отнася до нашите европейските работи — моята теза, която защитавам от години по конференции и с публикации, е че в основата на всички проблеми, пред които са изправени европейските народи стои онова продължително германо-руско противопоставяне, което се проточи във времето по протежението на целия ХХ век. Сблъсъкът между Германския Райх и СССР бе продължение на конфликта между Кайзерова Германия и Руското Царство през Първата световна война. Цялата западна и съветска историография след края на войната представяше един образ на тази уникална епоха в криви огледала, в чийто разкривен образ нямаше нищо разумно и единствената му цел бе да докара едно по-мащабно оглупяване на населението в така наречените «победени» държави, сред които бе и България. Днес в епохата на интернет и телекомите дирижирано оглупяване на широки слоеве от населението вече не е възможно и в това се състоят надеждите за скорошен обрат в хода на европейските работи.
Германия и Русия бяха врагове в продължение на две световни войни и това обслужи изцяло антиевропейски интереси и сили. Като краен резултат от това продължително германо-руско противопоставяне Европа се обезкърви и западна биологически. Тази биологическа немощ докарва след себе си миграцията на огромни цветнокожи маси в Западна Европа, докато в Източна Европа през последните десетилетия сме свидетели на стремително размножаване на цигани. Тази цветнокожа биомаса е враждебна на всякакви европейски ценности, но затова пък се обособява вече върху цели анклави от Европейската суша.
Д-р Янев в своите произведения неведнъж е предупреждавал, че единението на европейските народи няма да е никак лесна и приятна работа, но пък и за всички мислещи европейци вече е пределно ясно, че без изграждането на европейски националистически въоръжени сили, които да контролират положението в континентална Европа, противопоставянето ще продължи да ескалира и огнищата на междуетническо напрежение ще се разрастват все повече.
Прекрасният иначе френски писател и геополитик Жан Парвулеску (от румънски произход) малко прибързано възвести създаването на геополитическата ос Париж – Берлин – Москва преди десетина години, без да си дава сметка, че докато германци и руснаци не оправят отношенията помежду си, докато не е налице едно действително сближение и побратимяване между тези два големи расовоблизки народи, за никакви геополитически оси в Европа не може да става и дума!
Източноевропейските народи имат роля в този процес и тя е да съдействат и да спомагат за германо-руското побратимяване. Особено българите, които са съдбовно свързани, и с германци, и с руснаци.
На източноевропейските народи поначало им е чужда каквато и да е колониална политика и това донякъде в днешно време ги спаси от чуждорасови нашествия. Те продължават да живеят на принципа: „Свойто си не даваме, чуждото не щем”. Руският философ Анатоли Иванов дори предрече през 2006 година, че в ролята на Новата Астурия ще влезе някоя източноевропейска страна… Испанската Реконкиста навремето започна от областта Астурия, а на испанците помагаха рицари от различни части на Европа. Като източноевропейци имаме сериозни основания да считаме, че това пророчество е на път да се сбъдне. А коя ще е Новата Астурия, тепърва предстои да видим.
Искам да завърша със слогана на нашата организация Общество Дуло:
„За национално и социално освобождение на Европа!”
Благодаря.
Комментариев нет:
Отправить комментарий