Антон Рачев: Евросъюзът вреди на славянските държави-членки на ЕС

В дните 24-26 февруарий 2012 година в беларуската столица Минск се състоя ХІІ международна научно-практическа конференция под надслов „Славянският свят на път към грядущето!”.

В работата на Конференцията взеха участие учени, творци и обществени лидери от Беларус, Украйна, Русия, Сърбия, България, Чехия, Полша, Казахстан и др.

Участниците в конференцията представиха за разглеждане широк спектър от въпроси, касаещи историята, политиката, стопанството и културата на славянския свят, обществено-политическото и хуманитарното развитие на славянските народи на днешния етап. В хода на конференцията бяха представени 70 доклада. Присъствуваха около 200 души.

Участниците в Конференцията, обсъждайки най-вече икономическото положение в Европа, а също така и в славянските страни, достигнаха до следващите изводи:

Янко Янев: Из «Философия на Родината»

Янко Янев е роден в Пещера на 20.11.1900 г., защитава докторат в Германия на тема «Живот и свръхчовек». За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение. След 1934 г. се установява в Германия, където чете лекции в Берлинския университет по културна история на България. Публикува в сп. «Българска мисъл», «Листопад», «Училищен преглед», «Златорог», «Отец Паисий», «Стрелец», «Пряпорец» и др. Сред по-известните му книги са: «Антихрист» (1926), «Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел» (1927), «Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес» (1928), «Петър Чаадаев. Личност и философия» (1932), «Героичният човек» (1934), «Образът на младото поколение» (1935), както и на публикуваните в Германия «Митът на Балканите» (1936), «Югоизточна Европа и немският дух» (1938). Една от близо 25 000 жертви на 13-и срещу 14 февруари 1945 г. при бомбардировка над Дрезден от съюзническата авиация на САЩ и Великобритания. 

Родината е преди всичко едно трагично чувство. Тя не се състои в никаква географска ограниченост. Не са само етническите и фолклорни особености, които я обуславят. Родината е пространство, преживявано като съдба. Това е най-първото и най-дълбокото определение на родината. Без елемента на съдбовното никое пространство не може да се преживява като родина. Безредното и безсъдбовно пространство е голо и пусто. То е само една отвлеченост. Да имаш родина, значи да чувстваш пространството, в което родно и народно живеят като съдба. Това пространство не е всъщност никаква реалност. То е само едно преживяване, мистическо и непонятно. Само в съдбовно прочувстваното пространство народът намира своята родина. Това пространство е напоено с кръвта на предци и деди; из него са минавали вековете на родния дух; над него е проблясвал гневът на боговете; то е космически сраснато с природата; като частица на всемирното пространство то е едно съзвездие за себе си, самостойно и самовластно, със своя участ и свой вътрешен живот, със своя собствена история и героизъм. Това родно пространство е непосегаемо и свято. В него почива душата на един народ. Там тя се ражда, цъфти и зрее. Това невидимо, ирационално съществуващо пространство може да се яви пред очите ни като стръмна камениста страна; в него може да виждаме катедрали или да слушаме морски бури; погледът ни може да се губи в ширините му или да се катери по настръхнали урви. Но това, що виждаме, не е родината, а нейната одежда. Родината е невидима. Тя е иматериална и затова вечна. Ландшафтът е външният й, сетивно обагрен и действителен облик. Но всичко това е само символ. И като всеки символ то е преходно.

Антон Рачев: Европейският национализъм продължава да открива своите пророци

Доклад на Антон Рачев пред международната конференция «Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите» — София, 17 февруарий 2012 година

Уважаеми колеги и съратници,

Вие присъствате на първата по рода си европейска националистическа конференция, провеждана някога в България. Надявам се вече преди всеки Луковмарш да се провежда по една такава конференция в нашата страна. Първата европейска националистическа конференция въобще в Европа, обаче, се е провела в германския град Дрезден през ноемврий 1942 година, като на нея четат доклади общо 11 участници от седем европейски страни.  Там има и българска връзка и тя се казва д-р Янко Янев – по него време преподавател по философия в Технише Хохшуле – Дрезден.

Кой всъщност е д-р Янев? Един младеж след края на Първата световна война отива да учи в Германия и защитава докторат при големия германски философ проф.Хайнрих Рикерт в Хайделбергския университет. 1924 година д-р Янко Янев се прибира в България, но не е добре приет от българските университетски масонски среди. Пише няколко книги за Хегел и Ницше, публикува често в списания като „Златорог” и „Мисъл”. През 1934-а  д-р Янев е поканен от германското правителство да чете лекции в Берлинския университет. В разгара на Втората световна война се стига до идеята да се свика и проведе една европейска конференция на националистически настроени мислители, писатели и публицисти. Тази конференция се състои в Дрезден и д-р Янко Янев е неин домакин и организатор. Искам днес тук на това място да помена имената на тези достойни европейци, които участваха в Дрезденската конференция, тъй като те също са герои, макар и на Европейския културен фронт:

Историческа среща между лидерите на румънската и българската асоциации

Историческа среща между лидерите на румънската културно-просветна асоциация «Тотул пентру Цара» и българската метаполитическа група Общество Дуло — Никола Калота (Nikolae Calota) и Антон Рачев.

На 27 януари 2012 година се проведе една дълго подготвяна и отлагана във времето българо-румънска среща.

Румънската асоциация «Тотул пентру Цара» се явява духовен наследник на легендарната «Желязна гвардия» на Корнелиу Зеле Кодреану (1899-1938). Организацията не се ангажира в партийните борби за светската власт в Румъния, но затова пък е особено активна на културния фронт като пази жив спомена и продължава делото на румънските легионери.

Иван Дочев: Русе, 05 май 1932 година

От всички краища на страната запристигаха млади, със светнали очи, люде. Тихо, незабелязано всеки биваше посрещнат и отвеждан вън от града, в пансиона на сираците от войните. По двора никакво движение. Из града също. Като че ли никой не бе дошъл. Големият град погълна в пазвата си стотината младежи, скри ги от погледа на любопитните, от окото на властта, като че ли никой не бе дошъл. 22 легиона бяха пратили своите представители. Все млади, един от друг по-млади момци. Но с големи сърца, с искрящи очи. Никой нищо не подозираше. Конгресът бе открит. Вън от града, в пансиона за сираци от войните. Духът на бащите ни, които паднаха по боюните поля, дух, който живееше в сърцата ни, беше прострял десницата си над нас. Пазеше ни и ни вдъхновяваше. И там, в тая отдалечена сграда, в която стотица синове на герои живеят и се готвят за живота, днес, 5 май 1932 г. една друга стотица младежи, събрани от всички краища на страната, обмисляха, разискваха и решиха. Окончателно бе учреден Съюзът на националните легиони. Уставът бе приет. Пътят начертан. Никой в Русе не подозираше за това велико дело, което тогава бе сътворено.

Русе научи скоро за нас. След като решенията бяха взети. След като необходимата работа бе свършена, легионерите се показаха. Вечерта по улиците се почувства по-голямо оживление. Млади хора, срещаха се, възторжено се поздравяваха. Още никой може би не забелязваше. Но… мощни гърла, стотици млади хора под прозорците на „Доходното здание”, дето се даваше концерт от лигата на Румъно-българско сближение, запяха: „… О, Добружански край, ти наш си земен рай…” Събра се тълпа. Намеси се полицията… но младата българска генерация бе проговорила…

Антон Рачев: Дранг нах Остен — изпреварващият удар

Предисловие редакции: Предлагаем вниманию читателей экспертную оценку Болгарского отделения Центра Востока и Запада «Мезоевразия», посвященную 70-летию межимпериалистической бойни, ввергнувшей в страдания и муки народы Европы и Азии. То, что оказавшись под угрозой быть порабощенными сталинским СССР, народы континентальной Европы приняли сторону не менее чудовищного гитлеровского Рейха — это подлинная трагедия народов, бежавших «из огня да в полымя». И, если не простить их, то надо хотя бы взаимно понять друг друга, чтобы построить действительно Свободную и Справедливую МезоЕвразию.

Седемдесетгодишнината (1941-2011) от започването на войната срещу СССР дава повод да обърнем внимание върху все по-ясно доказуемия в годините на Интернета превантивен характер на това нападение. На 22 юни се навършват 70 години от «най-грандиозната битка в историята на човечеството” по думите на Хитлер (думи, казани в негова реч от 03 октомври 1941). Нарастващата заплаха от Изток трябва да бъде предотвратена от един изпреварващ германски удар. На германското военно командване е ясно, че се касае за една битка на живот и смърт. Континентът Европа е изправен пред огромната опасност да бъде болшевизиран изцяло.

В Прокламацията на Фюрера към германския народ от 22 юни 1941 година Хитлер заявява: «една по-нататъшна териториална експанзия на СССР за нас не само би било един грях на бездействие, а престъпление към германския народ, ако не и към Европа”.

МИЙ ИДЕМЪ! Интервью с Антоном Рачевым

     Вопросы задавал Алексей ИЛЬИНОВ (Консервативно-революционное Интернет-сообщество «MESOGAIA-SARMATIA: IMPERIUM INTERNUM» (Россия - Украина - Болгария) (http://www.mesogaia-sarmatia.narod.ru/))

     1. День добрый, Антон. Во-первых, хотелось бы немного больше узнать о Вас и Ваших проектах Dulo Gesellschaft и Bulgaria 88. Что это за проекты, какую цель (или цели) они преследуют, кто сотрудничает с Вами?

     Меня зовут Антон Радославов Рачев. Родился я в болгарском городе
     Руссе (Русчук) на реке Дунай. Так случилось, что у Руссе были тесные связи и отношения с Бухарестом, Будапештом и Веной задолго до Освобождения Болгарии от турецкого ига в 1878 году. Поэтому и русчуклии (жители города Руссе) всегда чувствовали себя людьми, которые в чем-то превосходят жителей Софии (София – это сегодняшняя столица Болгарии). Прогерманская ориентация Руссе до 1944 года имеет логическое геополитическое объяснение, связанное, прежде всего, с Дунаем. Потом Руссе стал важнейшим пунктом советской экспансии на Балканах. Эти географические условия помогли мне понять, что мы, болгары, играем роль в европейской политике только как посредники между двумя большими арийскими народами – русскими и германцами.
     Я имею связи с германскими соратниками больше 10 лет. Случилось так, что я приехал в Германию зимой 2001 года по приглашению германского  метаполитического круга «Thule Seminar». Был там и такой анекдот. Германский философ Пьер Кребс – глава (ляйтер) «Thule Seminar» спросил меня:
     – Откуда Вы приехали, молодой человек?
     - Из Русчука, – отвечаю.
     - Как так из Рощока? – он «странно» поглядел на меня.
     - Так как! Рощок находится на Северном море, Русчук (Русе) находится на реке Дунай, – уверенно поясняю я.
     Тогда д-р Кребс показал мне первый номер «Атенея», мы очень долго говорили об индогерманском прошлом и нынешней евразийской    ситуации. Германский философ посоветовал мне: « – Херр Рачев, Вы болгарин, умеете говорить по-русски и русские понимают Вас. В настоящий момент германский народ симпатизирует русским и Вам не стоит обрывать связь с русскими. Это не в интересах болгар…».

Антон Рачев: Пътят към Властта и Новите Десни

“Ние живеем в епоха на тотална информатизация и технократска диктатура. Възможно е да игнорирате компютъризацията, да не гледате телевизия и видео, укривайки се в някое запустяло селце, съчинявайки букет от сонети. Толкова по-зле за вас. Тогава сами отпадате, и то доброволно от времето, и строите своя собствен затвор.”
Павел Тулаев – гл. редактор на сп. “Атеней”

Днес пацифизмът не е вече на мода. Жестоки са условията на борбата за съществуване, за успех, за победа. Ден след ден, месец след месец, година след година, е в ход едно непресекващо съревнование, безкомпромисна конкуренция, безмилостна борба за надмощие.

Всъщност са налице достатъчно основания да се счита, че с приключването на “студената война” набира скорост една друга, още по-всеобхватна по своите мащаби такава. Тя се води в нови пространства, с нови технологии, в нея участват нови субекти. Новият тип агресии са направлявани и ръководени от мултинационални компании, интернационални корпорации, от международни банки и организации. Целта им – установяване на “нов световен ред”, а инструментите им – новите технологии и комуникации. Това води и до промяна във формите на противопоставяне.

Ако в миналото е било достатъчно да се щурмува определена крепост, да се влезе в нея и да се диктуват на нейните жители условията на завоевателя, то днес проникването и контролът над хората се реализира в хилядократно по-голям мащаб с помощта на електронните средства за масова информация.