Павел Тулаев – гл. редактор на сп. “Атеней”
Днес пацифизмът не е вече на мода. Жестоки са условията на борбата за съществуване, за успех, за победа. Ден след ден, месец след месец, година след година, е в ход едно непресекващо съревнование, безкомпромисна конкуренция, безмилостна борба за надмощие.
Всъщност са налице достатъчно основания да се счита, че с приключването на “студената война” набира скорост една друга, още по-всеобхватна по своите мащаби такава. Тя се води в нови пространства, с нови технологии, в нея участват нови субекти. Новият тип агресии са направлявани и ръководени от мултинационални компании, интернационални корпорации, от международни банки и организации. Целта им – установяване на “нов световен ред”, а инструментите им – новите технологии и комуникации. Това води и до промяна във формите на противопоставяне.
Ако в миналото е било достатъчно да се щурмува определена крепост, да се влезе в нея и да се диктуват на нейните жители условията на завоевателя, то днес проникването и контролът над хората се реализира в хилядократно по-голям мащаб с помощта на електронните средства за масова информация.
Днес, в българското информационно пространство намират място предимно небългарска пропаганда, рекламата на небългарски продукти и култура. От друга страна, съсипването на българското селско стопанство, здравеопазването, образованието, науката, армията и ред други отрасли, са пряк резултат от воденето на тази нова по своя замисъл война срещу българския етнос. Тук големият обществен проблем се състои в това, че у българите липсва съзнание за водената срещу тях война и за военните цели на враговете им. Това по необходимост изисква постоянно да поставяме въпроса за приятелите и враговете на българския народ.
Новите Десни
Още през 60-те години на ХХ-ти век в Западна Европа започват да се структурират общества и групи от народоизследователи, които придобиват популярност като “Нови Десни”, в противовес на обезличаването и разлагането на европейските народи. Като вдъхновители и водачи на тези интелектуални ядра се изявяват редица европейски мислители, като Ален дьо Беноа, Пиер Кребс, Гийом Фей, Жан Удри, Пиер Виал, Робърт Стойкърс, Джорджио Локи и много други.
Новите Десни правилно проумяват, че враговете на европейските народи не могат да бъдат победени с досегашните средства за защита и нападение. Затова обосновават схващането за необходимостта от водене на метаполитическа борба.
Една метаполитическа борба, чиито главни задачи са:
- защитата на биокултурната същност на европейските народи
- съхраняването на техните народностни души и етнорелигиозното им наследство
- разкриването на нови алтернативи по ключовите въпроси на съвремието
- набелязването на стратегии, с помощта на които да се осъществяват тия алтернативи в живота на европейските народи
- изграждането на цялостни личности, които впоследствие да са в състояние да структурират йерархии от качествено нов тип.
Водачеството
Гореизложените задачи обаче, изискват и преразглеждане на въпроса за Водачеството, за неговата теория и практика.
Водачеството само по себе си не е нещо измислено, но е излязло от самия живот и действителност. Целият наш жизнен път преминава между ръководството и послушанието. Именно затова структурирането на обществените системи изисква енергията и дейността на много хора да бъдат подчинени под волята и ръководството на един единствен човек. В древните обществени йерархии това е Царят-Жрец.
Според руснака Тулаев, водачеството е “резултат от непрестанно надмогване или господство, достигнато чрез цялата съвкупност на възможни средства, като традиционните политически и военни методи са само част от цялата инструментална палитра” .
Във философски аспект под водачество следва да се разбира преди всичко стремежът към съвършенство, когато човек в своето израстване преодолява самия себе си, надмогва конюнктурата , побеждава конкуренцията и в идеалния случай достига богоподобно ниво. Това е пътят на Аскета, на Мъдреца и Воина едновременно. Православната догматика го определя като Царския път, европейските Нови Десни го определят като подвига на Свръхчовека.
Съвременната световна история ни предлага непознати предизвикателства. Днес ние сме изправени пред необходимостта от изработването на принципно нова парадигма, която да ни обезпечи преодоляването на българския упадък, парадигма, която ще ни позволи да преминем от днешната дегенеративна епоха на Рибите в трудно предвидимата, но неумолимо настъпваща епоха на Водолея.
Какви са предпоставките за осъществяване на този непознат във времето скок:
Тук на първо място стои необходимостта от създаване на субект от качествено нов тип. Огромна е отговорността на този, който мисли, пише, формулира цели и скицира идеи, защото той от самото начало на борбата трябва да превъзхожда враговете си. В противен случай самият процес на постигане на победата губи своя вътрешен смисъл. С други думи следва да се побеждава онова, което е по-малко стойностно и съвършено; онова, което е по-малко достойно и ценно, а не обратното.
Второ, с особена важност стои въпросът за заемането на водеща роля във всички ключови сфери на живота. “Аз” и “Ние” трябва да станат номер едно, най-добрите от добрите, за да е възможно не само да бъдат последвани от други сродни души, но и да предизвикат възхищението им, да пораждат желание да им се подражава.
На трето място, това е максимално качественото водачество. Победата не ни е нужна за да изтребим до крак противниците си, но преди всичко да застанем начело и да съхраним за себе си ролята на най-силния. Ние трябва не просто да се стремим към властта, но едновременно с това да преследваме пределното съвършенство и превъзходство – в интелектуалната, духовната, естетическата, биокултурната, техническата, военната сфера.
Като четвърто, на преден план излиза необходимостта от разделение на труда. Всеки жив организъм се развива и усъвършенства постепенно, като определя и специфицира органите си. Това е всеобщ закон, който с цялата си тежест важи и за нас. Без йерархия, без разделение на труда и висок професионализъм, ние никога няма да се доберем до успех. Усложнените обществени структури са най-сериозните прегради срещу глобализаторите на света. Именно поради това Новите Десни пропагандират схващането за един хетерогенен свят от хомогенни в биокултурно отношение народи.
Накрая, не на последно място стои въпросът за разумната поетапност по пътя към осъществяване на крайната цел. Може да се овладяват много неща, но не и всичко наведнъж.
За да сведем абстрактните задачи на водачеството в конкретиката на днешното смутно време е необходимо:
- да създадем ефективна система за възприемане и осмисляне на съвременния информационен поток
- да усвоявяме новите технологии и преди всичко компютърните системи и програмните продукти
- да структурираме собствено киберпространство, сиреч да имаме предвид постепенното преминаване от вестникаро-книжния жанр към технологическите, електронни и мултимедийни такива
- да изграждаме пълноценни във всяко едно отношение корпорации или съюзи от корпорации, които своевременно да преодоляват конкуренцията на мултинационалните концерни и организации.
Срещу експанзията на новия световен ред ние сме длъжни да противопоставим най-вече силите на ума. Без интелектуално превъзходство не може и дума да става за наше контранастъпление. Това ще рече да се поощряват всички форми на културна дейност, да се заплащат добре, да се усъвършенстват и пропагандират.
Българинът на перото може да помогне на своите сънародници да видят себе си, Родината си, Расата си, както в миналото, така и сега. Никоя насилствено наложена представа от радио, телевизия или печат не може да осъществява онова въздействие, което постига успешният художествен образ или поетически изказ. В това са заложени предпоставките на нашата победа. Днес Новите Десни разполагат с метафизичната власт да сплотяват, да свързват в органическа цялост, да вдъхновяват за борба в името на по-висши жизнени задачи, да съграждат свят от идеи, които не са привнесени отвън, но са обагрени с българска кръв, оживени са от Духа на безброй български Херои и неустрашими бойци. Българският народ има правото след заплатения в множество войни кървав данък да се бори и победи враговете си с оръжията на своя велик Дух. Всеки, който е съгласен с тази оценка на положението и събитията, има свещения дълг преди всичко друго да мисли и действува като българин, прогонвайки от сърцето си междупартийни раздори и насочвайки всички свои сили към българополезни дела.
И ако на някои хора не се харесват термини като война, враг, конфликт и т.н., то бихме могли да използваме друга, много по-безобидна и юридически безопасна фразеология. Например, спортни термини от рода на: състезание, съперник, конкурент и т.н.
Главното обаче е никога да не забравяме, че нашата крайна цел е Победата и осъществяването на Водачеството, а цената на всичко това е самият Живот.
Използвана литература:
сп.”Атеней”, брой 2, Москва, 2001
Elemente Nr.4, Ariadne, Kassel, 1990.
Krebs, Pierre , Im Kampf um das Wesen, Kassel, 1997
Кpебс, Пиер, Стратегия на културната революция, Виена, 06 май 1986 г.,
www.kanatangra.wallst.ru
Рачев, Антон , Духовната държава, Изд.Монархическо-Консервативен съюз, 1995.
Варна,
септември 2002 г.
Комментариев нет:
Отправить комментарий